Дисплазия на тазобедрената става: ранните признаци, които се пропускат
Най-важното от статията
- Заешкият скок при бягане е най-разпознаваемият ранен признак и се вижда още при кутрета.
- Едрите породи носят генетичен риск, но темпото на растеж и храненето влияят също толкова.
- Ранната диагноза чрез рентген дава повече опции за управление, отколкото чакането.
Съдържание
Какво точно е дисплазия на тазобедрената става?
Дисплазията е неправилно "прилягане" на главата на бедрената кост в тазовата ямка. При нормална става главата седи стабилно, като топка в гнездо. При дисплазия ямката е плитка или главата е леко изместена, и с всяко движение се получава допълнително триене и микротравма.
С времето това триене руши хрущяла и предизвиква вторична артроза, тоест хронично възпаление и болка в самата става. Затова дисплазията не е само "проблем на кутрето": тя е двигателят зад много от случаите артроза при възрастни кучета, които разглеждаме подробно в наръчника за ставите на кучето.
Важно е да се разбере, че дисплазията е предимно генетична предразположеност, но степента, в която тя се прояви клинично, зависи и от тегло, темпо на растеж и натоварване в първата година от живота.
Кои са ранните признаци, които собствениците пропускат?
Най-често пропусканите признаци не изглеждат като болест, а като "особеност" на кутрето.
Заешкият скок. Вместо да редува задните си лапи при бягане, кучето ги избутва едновременно, като заек. Много собственици намират това за сладко или забавно, без да подозират, че е компенсаторен механизъм за нестабилна става.
Трудно ставане след почивка. Същият признак, който търсим и при възрастни кучета в петте признака на скрита болка, се среща и при млади кучета с дисплазия: бавно, на етапи изправяне след дрямка.
Нежелание да седи право. Кучето сяда накриво, с едната задна лапа изнесена настрани, вместо симетрично с двете лапи под тялото.
По-слаба мускулатура на бедрата. Опипай внимателно мускулите от двете страни на задните лапи. Асиметрия или обща отслабена мускулна маса спрямо предната част на тялото е сигнал, защото кучето несъзнателно щади задницата.
Нежелание за скачане или изкачване на стълби. Същото поведение, което виждаме при възрастни кучета с артрит, но тук се появява необичайно рано, при кутре под година.
Помня едно кутре немска овчарка на 7 месеца, доведено защото "тича смешно". Собствениците бяха убедени, че е нищо особено, но заешкият скок при бягане и лека асиметрия при сядане ме накараха да предложа рентген. Резултатът потвърди двустранна дисплазия в средна степен. Стартирахме контрол на теглото и хранителен план веднага, вместо да чакаме кучето да закуца на 3 години.
Кои породи са в най-голям риск?
Генетичният риск не е разпределен равномерно между породите. Немската овчарка, лабрадорът, златният ретривър, ротвайлерът, сенбернарът и другите едри и гигантски породи водят статистиката с ясна дистанция.
При дребните породи дисплазията се среща по-рядко, но не е нулева, особено при породи с генетична предразположеност като мопс или френски булдог. Ако имаш кутре от рискова порода, ранното наблюдение по признаците по-горе е много по-евтино и по-леко за кучето от чакането.
Защо кученцата на едри породи трябва да се хранят различно?
Защото прекалено бързият растеж е един от малкото фактори, които можеш реално да контролираш при дисплазия. Кутре, което качва тегло твърде бързо, натоварва все още незрели стави повече, отколкото те могат да поемат, и това увеличава риска от клинично проявена дисплазия дори при умерена генетична предразположеност.
Затова кученца от едри и гигантски породи имат нужда от храна със специално балансирано съотношение калций и фосфор, по-нисък калориен процент спрямо теглото и контролирано, а не свободно хранене. Общата храна за "всички породи" често не е достатъчно прецизна за тази задача.
Ако забелязваш, че кутрето ти качва тегло бързо и е от рискова порода, темата колко струва всеки излишен килограм на ставите обяснява механиката зад това много добре, макар да е писана с фокус върху възрастни кучета: принципът е същият.
Ветеринарен лекар, ветеринарна клиника Vet Family, София
Артро Плюс
При кучета с потвърдена или подозирана дисплазия, след като ветеринарят е поставил диагноза и е изготвил план, Артро Плюс често се включва като дългосрочна подкрепа за хрущяла, успоредно с контрола на теглото и натоварването.
- Глюкозамин и хондроитин в дози според теглото, подходящи и за по-млади кучета по препоръка на ветеринар
- Дъвчащи таблетки с вкус, който улеснява ежедневния прием при кутрета
- Мисли се като дългосрочна подкрепа, не еднократно решение
Как се превантира или забавя развитието на дисплазията?
Пълна превенция не съществува, защото генетичният компонент не се променя. Но управлението на факторите, които са в твои ръце, прави реална разлика в това как ще изглежда животът на кучето след няколко години.
Контрол на темпото на растеж чрез правилна храна за расата и размера е първата стъпка. Втората е избягване на прекомерно, повтарящо се натоварване при кутрета: дълги бягания по твърда настилка, скачане от височина, дълги тренировки по стълби, докато скелетът е още незрял.
Третата стъпка е ранен рентгенов скрининг при рискови породи, обикновено обсъждан с ветеринаря около 12-18-месечна възраст, когато развитието на ставите е достатъчно напреднало за надеждна оценка.
Често задавани въпроси
На каква възраст се проявява дисплазията при кучета?
Първите признаци често се виждат още на 4-9 месеца, докато кученцето расте бързо. При други кучета проблемът остава скрит и се проявява едва на 3-5 години, когато се развие вторична артроза.
Кои породи са най-рискови за дисплазия?
Немска овчарка, лабрадор, златен ретривър, ротвайлер, сенбернар и други едри и гигантски породи са с най-висок генетичен риск. При дребни породи се среща по-рядко, но не е изключено.
Дисплазията лекува ли се напълно?
Не се обръща генетичната предразположеност, но с правилно хранене в растежа, контрол на теглото и при нужда операция или дългосрочна поддръжка кучето може да живее активно и без силна болка.
Рентгенът единственият начин ли е да се потвърди дисплазия?
Да, рентгенова снимка на тазобедрените стави е стандартът за диагноза. Прегледът с палпация и походка дава основание за подозрение, но потвърждението идва от образната диагностика.
Може ли дисплазията да засегне само едната става?
Да, срещат се и едностранни случаи, макар двустранната дисплазия да е по-честа. При едностранен случай кучето често компенсира с другата лапа, което допълнително я натоварва с времето.
Ако вече разпозна проблема на кучето си, няма нужда да четеш до края. Ето директния път напред.
Виж Артро Плюс →