Малко куче, големи сметки: здравният наръчник за дребните породи

Защо мислим, че дребните кучета са по-здрави, а не са?

Митът звучи логично: малко куче, малко тегло, малко натоварване. Но малкото тегло не пречи на коленете да изскачат от място, а малката челюст не побира зъбите по-удобно, точно обратното.

Дребните породи не боледуват по-рядко, боледуват от различни неща. Едрите кучета страдат основно от тазобедрена и лакътна дисплазия. Дребните носят свой собствен списък: пателарна луксация, зъбни болести, трахеален колапс, а при най-малките и хипогликемия в ранна възраст.

Знанието кой проблем е типичен за конкретната порода не е академичен въпрос. То решава на какво да обръщаш внимание всяка седмица, преди да се превърне в проблем, който изисква операция или хронично лечение.

В България пазарът активно се измества към точно тези породи. Йоркширски териер, померан, чихуахуа и мопс се търсят повече от кавказки овчарки и сенбернари, по многократни наблюдения в български зоо медии. Това означава, че все повече стопани у нас реално се сблъскват с проблемите, описани по-долу, а не само с класическите „стави на едрото куче", за които се пише най-много.

Малтийското болонче и ши цуто добавят още един пласт: те са едновременно дребни и в някои случаи брахицефални, с къса муцунка. При тях се сблъскват два различни риска: колене и дишане. Затова генерализирането „дребно куче" не е достатъчно: трябва да знаеш точно каква комбинация носи твоята порода.

Пателарна луксация: най-честият ставен проблем при дребните

При пателарна луксация капачката на коляното не си стои на мястото, изхлузва се навън или навътре, защото жлебът, в който трябва да лежи, често е твърде плитък при малките породи. Диагностицира се при около 7% от кутретата, едно от най-честите ортопедични състояния при кучета изобщо, по данни на Американския колеж по ветеринарна хирургия (ACVS).

Голямо английско проучване върху над 210 000 кучета показва точните числа по порода: 6.5% от помераните, 5.4% от йоркширските териери и 4.9% от чихуахуата имат тази диагноза, спрямо само 1.3% средно за всички породи, по данни от проучване публикувано в PMC. При малките породи медиалната пателарна луксация е 12 пъти по-честа отколкото при едрите породи, по същия източник.

Признакът е характерен: кучето внезапно „подскача" на три крака за секунда-две, после отново тича нормално, сякаш нищо не е било. Ако забележиш това повече от веднъж, е момент за преглед. Подробно за коляното при дребните породи четеш и в 1 от 15 померана има този проблем с коляното.

Лечението варира по тежест. По същото проучване, 39% от кучетата с пателарна луксация са лекувани само с медикаменти, а 13% са минали през операция. Не всяка луксация изисква нож: степен I често изисква само наблюдение.

Ветеринарят класифицира проблема в 4 степени, по данни на VCA Animal Hospitals. При степен I капачката се измества само при ръчен натиск и сама се връща на място. При степен II изместването е периодично и спонтанно. При степен III е постоянно изместена, но може да се върне ръчно, а при степен IV остава постоянно изместена и не се връща без операция.

Рисков фактор е и полът: женските кучета, кастрираните или стерилизирани кучета и тези с тегло под нормата за породата имат по-висок риск, по данни от същото английско проучване. Кастрираните кучета имат около 3 пъти по-висок риск от развитие на пателарна луксация спрямо некастрираните, което е причина ветеринарят да следи коленете внимателно и след процедурата.

Операция преди развитие на артрит дава отлични резултати с пълно възстановяване на функцията на крака, по данни на VCA Animal Hospitals. Затова забавянето на прегледа, когато „подскачането" вече е редовно, не спестява пари, а увеличава риска от усложнения по-късно.

Зъбите: болестта, за която никой не пита навреме

Малкото куче има същия брой зъби като голямото, но много по-малка челюст. Зъбите се струпват твърде нагъсто, а храна и налеп се задържат между тях по-лесно, по данни на VCA Animal Hospitals.

Над две трети от кучетата над 3-годишна възраст имат някаква степен на пародонтално заболяване, най-честата болест при кучета изобщо, по същия източник. При дребните и брахицефалните породи рискът е по-висок заради струпването и завъртането на зъбите в по-тясната челюст.

Добрата новина: гингивитът, първият стадий на болестта, е и единственият напълно обратим стадий, ако се хване навреме. Ежедневно миене на зъбите с паста за кучета и годишен преглед от 1-годишна възраст са евтината превенция срещу скъпо лечение по-късно.

Симптомите вкъщи са лесни за разпознаване, ако знаеш какво да търсиш: лош дъх, зачервени или подути венци, кафяв налеп по зъбите, по-бавно и предпазливо дъвчене, отказ от твърда храна. Нито един от тях не е „нормално за старо куче", а сигнал за преглед.

При дребните породи проблемът се утежнява и от задържани млечни зъби, честа особеност точно при йоркширски териери и подобни малки кучета. Млечен зъб, който не е паднал навреме, задържа новия постоянен зъб в грешна позиция и създава допълнителни джобове, в които се събира налеп.

Трахея и хипогликемия: рисковете само при малките

Трахеята е изградена от хрущялни пръстени. При някои дребни кучета тези пръстени омекват и се сплескват вместо да останат кръгли, а тръбата се „присвива" при дишане, по данни на Merck Veterinary Manual. Йоркширските териери формират между половината и две трети от всички съобщени случаи в едно изследване, по същия източник.

Признакът е характерна суха кашлица, звучаща като „гъше гъгнене", особено при вълнение или горещо време. Отслабването при наднормено тегло е описано като критично за управлението на болестта, защото всеки допълнителен грам натиска дихателните пътища допълнително. Повече за конкретния проблем виж в кашля като гъска? Трахеалният колапс при померан и йорки.

При най-малките породи, особено тойте, съществува и рискът от ювенилна хипогликемия през първите 6 месеца от живота, докато черният дроб още не е узрял да поддържа стабилно кръвната захар, по данни от Frontiers in Veterinary Science. Стрес, студ и недохранване могат да отключат епизод, а симптомите включват загуба на апетит, отпуснатост и треперене. По-чести и по-малки хранения през деня са стандартната превантивна практика при мини кученца.

Ако кученцето изпадне в ступор или кома по време на пристъп, спешната домашна мярка е подсладена вода или концентриран разтвор на глюкоза директно върху венците, следвано веднага от преглед при ветеринар. Не изчаквай да „се съвземе само": всеки такъв епизод е спешен случай, дори след като е овладян вкъщи.

Кога дребното куче е Артро порода и кога Омега порода?

Изборът зависи от конкретния проблем на породата, не от размера сам по себе си. Помераните, йоркширските териери и чихуахуата боледуват основно от коленете: пателарна луксация е водещият им ставен риск, което ги прави Артро породи.

Брахицефалните дребни породи, като френски булдог, мопс и ши цу, имат различен профил: приоритетът им е дишане и кожа в гънките, не колене. При тях Омега 3 адресира точно проблема с кожните гънки и допълнителния сърбеж, докато Артро остава вторичен избор.

Ако не си сигурен коя категория е твоето куче, темата за коленете при дребните е разгледана и в малкото куче също куца: пателарна луксация при дребните породи, а за конкретен породен профил, включително коленете при пухчетата, виж Померан: 10 неща, които никой не ти казва, преди да вземеш пухчето.

Общото правило: провери първо какъв точно е здравният риск на твоята порода, преди да избереш добавка по интуиция. Дребно куче с колене като на балерина се нуждае от различна грижа спрямо дребно куче с кожа, която реагира на всеки прашец.

Малтийското болонче е добър пример за смесен случай. Основният фокус в породните описания е зъбните проблеми, но пателарната луксация е спомената и при него, макар и косвено, което го поставя близо до границата между двете категории. При такива гранични случаи най-сигурният ход е директен разговор с ветеринар за конкретното куче, а не следване на общо правило по порода.

Немският/мини пинчер добавя трета линия в картината: при по-дребните пинчери се среща и болест на Лег-Калве-Пертес, ортопедично заболяване на бедрената става, различно от класическата дисплазия, но също изискващо ставна подкрепа. Затова „Артро порода" не означава само пателарна луксация: включва всяко състояние, при което ставата на дребно куче е под допълнителен стрес.

Често задавани въпроси