Померан: 10 неща, които никой не ти казва, преди да вземеш пухчето

Бърз профил на породата

Померанът е малко куче с голям характер. Наблюдава всичко, лае по всичко и обича собственика си с цялото си малко сърце. Точно заради дребния си размер обаче носи няколко наследствени слабости, за които трябва да знаеш преди, не след като ги видиш.

Здравето на померана: какво да следиш

Ето четирите здравни теми, за които всеки собственик на померан трябва да е подготвен. Подредени са по това колко често се срещат.

Пателарна луксация

Какво е: капачката на коляното изскача от плиткия си жлеб, защото при дребните породи анатомията на ставата е такава още по рождение.

Възраст на поява: често се забелязва между 4 и 12 месеца, но при лека степен може да остане незабелязана с години.

Какво да следиш: кучето внезапно подскача на 3 крака за секунда-две, после отново тича нормално. Точно такъв е и профилът на нашата статия за пателарната луксация при кучета, прочети я подробно.

Превенция: няма пълна превенция, защото причината е анатомична. Контрол на теглото и силна мускулатура около коляното забавят износването.

По данни от VetCompass (проучване върху над 210 000 кучета), 6.5% от помераните имат тази диагноза, срещу само 1.3% средно за всички породи. Това прави померана едно от най-застрашените кучета от този проблем изобщо.

Трахеален колапс

Какво е: хрущялните пръстени на дихателната тръба омекват и се сплескват вместо да останат кръгли, тръбата се "присвива" при дишане.

Възраст на поява: може да се появи на всяка възраст, но обикновено се влошава с годините, особено при наднормено тегло.

Какво да следиш: суха кашлица, която звучи като "гъше гъгнене", особено при вълнение или дърпане на каишката. Според Merck Veterinary Manual, при померана колапсът е по-често навътре в гръдния кош, за разлика от йоркито, при което е по-често в областта на шията.

Превенция: каишка тип нагръдник вместо нашийник, контрол на теглото (описан в източника като "критичен" фактор), по-малко стрес и вълнение.

Зъбни проблеми

Какво е: малката челюст на померана събира зъбите твърде нагъсто, храна и налеп се задържат по-лесно между тях.

Възраст на поява: първите признаци на пародонтоза могат да се появят още преди 3-годишна възраст при липса на грижа.

Какво да следиш: лош дъх, кафяв налеп по зъбите, зачервени венци.

Превенция: ежедневно миене на зъбите с паста за кучета, годишен преглед при ветеринар от 1-годишна възраст.

Хранене на померан

Малкото тегло означава малък стомах, а малкият стомах означава по-чести и по-малки хранения. При кутрета до 4-месечна възраст рискът от спад на кръвната захар (хипогликемия) е реален при дребните породи, затова 3-4 хранения дневно вместо 1-2 са по-безопасни.

При възрастни кучета контролът на калориите е ключов, защото всеки излишен грам директно натоварва малките стави и коляното с пателарна луксация. Кучешки бисквитки за трениране трябва да са в разумни количества, не непрекъснато поощрение.

Изборът на храна не трябва да е случаен. При толкова малко тегло всяка хранителна съставка има по-голямо относително значение, отколкото при едро куче. Крокети с по-малък размер на зърното са по-лесни за дъвчене от малката челюст, а достатъчно количество протеин поддържа мускулатурата около ставите. Ако забележиш, че кучето отказва храна с дни или яде избирателно, това заслужава разговор с ветеринар, не просто смяна на марката всеки път.

Грижа за козината и ежедневието

Двойната козина на померана изглежда впечатляващо, но изисква редовно ресане, поне 3-4 пъти седмично, за да не се сплъстява в болезнени бучки. През пролетта и есента, когато линее по-силно, ресането може да стане ежедневно занимание.

Разходките са важни, но кратки и чести, вместо един дълъг маратон. Заради размера си померанът се уморява бързо, а прекомерните скокове от мебели натоварват точно коляното, за което говорихме по-горе. Рампа или стъпало пред дивана е дребна инвестиция, която пести години на ставите.

Лаенето заслужава отделна дума. Померанът е бдителна порода и лае по всеки шум, звънец или минувач под прозореца. Това не е капризна черта, а естествена реакция на териториално куче, но с търпелива и постоянна ранна социализация лаенето може да се сведе до разумни нива, без да се превръща в постоянен фон в апартамента.

Ако търсиш повече общи насоки за дребни породи, наръчникът за дребните породи и техните здравни сметки обяснява защо малкото тегло не значи малки разходи. А ако имаш и йоркширски териер вкъщи, профилът на йоркширския териер показва къде приликите с померана свършват.

Често задавани въпроси